автор: wingstofly

Смуглата привечер ме намира
в жълтия прах на изплакани думи -
Роберто Ретамар за оцелелите,
за робите, умрели вместо него,
за куршумите, посрещнати от някой друг,
пътеките от паяжини на Амелия Икаса
семейният портрет на Карлуш де Андраде,
с приседналите кротко на стола хора,
отказали да отлетят далеч от снимката,
гибелната поличба на Естер Оссес...
И ме обзема някаква носталгия
към нещо неизживяно,
нещо, което съществува в мен,
неподвластно на хода на времето,
неподвластно на реалността,
скрито, дремещо, набъбващо като сюнгер,
напоен с чужди чувства,
носталгия към един свят
в който има куршуми от любов,
и неоткрити пътища,
семейни портрети,
жажда и поличби,
свят, който сънувам с отворени очи
изпълва ме с копнежи
и насища с болка тишината
на спящото ми сърце.