автор: pijama

И той като някои други уважаващи себе си литературни герои
дълго време гледаше да се придържа към познати територии,
към светогледа на автора си и към вкусовете на читателите си,
но тези неща могат да доскучават с времето.
И още как могат да доскучават...
И ето че, когато Иван Денисович се почувства по този начин,
той не се колеба дълго. Начерта крива линия върху една карта,
взе няколко най-необходими неща и се впусна в път.

И колкото повече се преместваше в пространството,
толкова по-рядко се спомняше за някои свои предишни привички,
за автора си и за своите бивши читатели.
Това си имаше и някои недостатъци. Вече не го познаваха,
Но имаше и някои предимства. И то какви предимства.

Например ходеше да залага на боеве с петли, когато си поиска.
Редеше цветни песъчинки с будистки монаси.
(Трябва да признаем, че издържа само един ден).
Черпеше тайландски момичета с водка.
Свиреше пиян и много фалшиво на гайда в Сърбия.
Крадеше царевица в Перу, за да не умре от глад.
Новият му живот му харесваше и той дори се учудваше
колко слабо е познавал себе си.

Пътуваше на стоп от Флорида до Отава и обратно,
само за да си поговмори с шофьорите.
И тай като нямаше много задължения, нито особени амбиции,
се влюбваше във всяко срещнато момиче,
оправдавайки се с кризата на средната възраст.

Така Иван Денисович живееше своя нов живот,
без дори за миг да се изкуши и да се върне към предишния.
В края на краищата здравия разум
не биваше да бъде победен от съмнителния комфорт на измислицата.