автор: Avis_Rara_83

Повика ме в съня си. Чух гласа ти
как шепне ми, че искаш ме сега,
и аз отрекла себе си, страха си
разперих в полет своите крила...

Така политва птицата, когато
пречупи клетката на своя страх.
Усетила вкуса на свободата
така и аз към тебе полетях.

С предчувствие за сбъдване желано
от извора с Надеждата отпих,
повярвала, че в утрото смълчано
мечтите свои ще превърна в стих.

А бях, за Бога, толкоз уморена,
но страшна сила в мен се породи
за да догоня вярата...Във тебе,
и в Любовта, по-силна от преди...

Прелитах над терариуми страшни
изпълнени със пъклена отрова,
през океани и пустини прашни
летях към теб отново и отново...

Прицелваха се в моите гърди,
безсилна падах аз десетки пъти.
Изправях се. По-силна от преди!
Решена да догоня теб в съня ти...

А днес трепти на устните тъга,
примесена с горчиво-мъдър смях...
Щом чувствата са само Сън в нощта...
Не тръгвайте...Не тръгвайте след тях!