Наивен съм до глупост и го зная.
И дяволът ме хваща за канарче.
Глупак наоколо ли се мотае -
и аз до него - да съм му другарче.
Рогатият със мен се забавлява.
Животът ми на водевил прилича.
Едва ли друг във цялата държава
със толкоз глупост може да се кичи.
"Върви със мен, жена да ти намеря!
Живот очаква те със нея царски!"
И к`во? От тази псевдодалавера
изплащам още сметки комплексарски.
Не бе жена, не беше чудо, бате,
чакал и лъв във змийска кожа!
Какъв ти меден месец те е патил?
След месец мислех да си туря ножа!
А дяволът от ъгъла се киска:
"ЖЕНА ти казах! Не - слугиня!
А тя е скъпичка! Поддръжка иска!
За мухльовците - домакиня!"