беше пролетен ден
и дъждът оросяваше земята
когато се появих
ти с жест ме покани до себе си
бях пленен от небесносиния ти взор
млечнобялата ти кожа
и чистотата на сърцето ти
дъждът оплождаше земята
когато в тъмното
с тихи стъпки
ти ми дойде до реброто
за мен си чистата и святата
благата
която покорно отдава душата си
измежду многото жени
ти блестиш като Венера
и на лягане
и на ставане
аз мечтая за теб