автор: boliarkabg

Не съди женения мъж. Особено този, на възраст. Дори да го обичаш безумно или нежно, фатално или безпаметно. Жененият мъж, който отдавна е минал възрастта на любовта, който е създал семейство и кариера, който е отгледал вече децата си...
Той има нужда от тръпка, има нужда от възхищение. Има нужда от непознати женски очи, в които да се огледа, да прочете интерес, в които да вижда пламъче, обещаващо нещо. Отдавна около него всичко е разчетено, планирано, постигнато, спокойно, дори скучно. Всичко е подредено и върви в определените коловози, и изведнъж се появяваш ти. Гледаш го с огромни очи, усмихваш се загадъчно.Той с изненада открива, че това е за него, че именно той е предизвикал твоя интерес. Сърцето му леко трепва, умът му бавно подрежда детайлите. Той се пробужда от удобно заспалия си начин на живот. Открива, че навън е весело и слънчево, че има толкова прекрасни жени, че все още е мъж и Боже, него все още го харесват. На него му се възхищават. Открива хиляди неща, които ти му обещаваш. В него пламва любовта. Луда любов, безрасъдна и страстна. Той пак е оня млад и силен мъж, той пак подарява цветя, бърза за срещи, иска да е силен и можещ. Той лети.

Не искай обаче от този мъж да бъде с тебе напред във времето. Да стане твоя опора. Да остави и загърби всичко, което е градил досега и да започне отначало с тебе. Нито прекрасните ти къдри, нито тъмните ти и дълбоки или сините ти, и весели очи, нито стройната ти снага, нито голямата ти любов ще го накарат да напусне удобния си семеен живот. Нищо, че го разбираш, нищо, че го желаеш. Нищо, че го харесваш такъв, какъвто е, а го караш да се чувства Аполон и Айнщай. Той няма да напусне спокойствието на семейството си. Знае,че отдавна няма какво да си кажат с жена си и всеки живее за себе си. Знае, че децата имат вече свой живот и все по-рядко се връщат в къщи. Знае, че не всичко е така както е искал и мечтал. Знае, че много неща биха били по-красиви и истински с тебе, но той няма да тръгне на път..Той ще остане там.

Не го моли, не искай, не го мрази. Прекалено му е удобно там, където е, прекалено е изморен за да тръгне към неизвестното. Повярвал си е за миг, че е пак онзи млад и дързък мъж, повярвал е на трепета си, но не му се иска да бъде отново отговорен, да строи нов дом и семейство.

Жененият мъж! На определена възраст! Мечтател, с тръпка обърната към младостта, който не е осъзнал, че пътя му вече е към старостта. Ти си му помогнала да го осъзнае. Тихо го остави да се чуди и поеми по своя път. Остани със спомена за последната романтична любов.

Не съди женения мъж!

Милка Маркова