автор: Valens

Слънцето силно пече и хич не помръдва...
Как компа му някой най-после не бъгна?!
Че откога се усмихва и чати
с един виртуален, непознат обожател.

Млад и силен... с буйна и огнена грива
от рева му всички в гората застиват,
но в свойта любима открива,
страст не живяна и това го опива...

И захласнато слънцето продължава да пише...
а пък ние ... мечтаем за киша...

А в реката, която лениво едвам си тече
на листо-лодка комарче чете
и на слънцето праща усмивки
от царя на всички виртуални забивки...:)))