автор: florans

Не зная как да адресирам писмото си. Дали още си на гости у Дявола? Надничаш хитро в зелените му очи и замисляш някой нов памфлет.
По-скоро си мисля, че ти устремно прелиташ между световете, но вратите им са затворени за теб. Твоят свят може ли да бъде затвореното пространство, ти би ли стоял под ключ? Ти, бледият юноша, още търсиш висшата справедливост, ред и хармония. Твоят дух е полет и неспокойство. Ти не търпиш извечното устройство на света, а и там сигурно будиш задрямалите съвести, за да рушите високите огради между Рая и Ада. С твоите герои замисляте някой бунт срещу неправдите, срещу вечната стълба, която разделя горе и долу. Стои тя още непокътната, като твоята "Приказка за стълбата"... Издига се между двата свята, между бедността и богатството, между угнетените и властимащите.
Надничаш тайно в зелените очи на дявола и си припомняш вкуса на абсент. После сядаш тъжно усмихнат и съчиняваш новите си "Разнокалибрени въздишки в стихове и в проза".
Ти, Смирненски, момчето от бедния Ючбунар, посетен от Жълтата гостенка, гледаш ни оттам без да се дивиш, защото тоя свят си остава унесен в мечти и в очаквания да се сбъдне онази приказка от "Българският рай", която ти сътвори и се пресели неочаквано в другото измерение...