"Що за странна птица пък е тоя?" -
блещят се в трамвая онзи ден.
Щото съм отстъпил стола - моя -
бабичка да седне вместо мен.
Не че аз измислям нова мода.
Ами да ви кажа между нас,
просто от такава съм порода -
услужлив, възпитан - всеки час.
Вкъщи се прибирам ненадейно
и заварвам двама "на калъп".
То е ясно - мойта благоверна
и един субект със израз тъп.
Мислите, че следва кратка драма
с удари, обиди и скандал?
Не, таквиз неща изобщо няма.
Аз отдавна всичко съм разбрал.
Извиних се, после се обърнах.
И, възпитан, казах вървешком:
"Продължете, няма да се върна,
чувствайте се като в своя дом."
Тъй, де. Кой ще се тормози?!
А и не е във добрия тон.
"Мир във къщи, щастие и рози"
е девизът в тихия ни дом.