Продал си душата -
Най-жалкия грях на земята.
Студен свят, живот суров,
човек за пари на всичко е готов.
Колко жалко, какъв цинизъм
да превърнеш душата в механизъм.
Печелиш много, още искаш.
Ставаш робот, човешкото подтискаш.
Богат си, за теб няма ограничения,
Но, уви, има морални прегрешения.
Вървиш по своята пътека от пари,
Препускаш като на рали.
Ти имаш, значи можеш всичко,
С право ти викат "чичко паричко".
Но богатството материално,
Ограбило душата безпощадно.
И ако не броим банковия чек,
Нямаш нищо ти като човек.
Не виждаш бедния, който до теб стои
И безмълвно стотинките брои,
И въпреки че купува хляб - половин комат,
Уверявам те, от теб е по-богат,
Защото човечността познава
И душа притежава.