автор: atima_viva

Ти си ми морето, но зеленото.
И високо.Затова вълнуваш.
Гледам те от ниско
и ми свети
сняг и светлина... и ги рисувам.
Губя се, потъвам, онемявам –
толкова нюанси в цветовете.
Виждам как косата на потока
слиза от върха и от небето.
Губя се... Отнякъде камбана
рони звън в люлеенето светло.
Улица и мост от дялан камък
тръгват и минават през сърцето ми.
Бавна вечерта ме досмалява
в къщица – запалено кандило.
Всяка тайна нощем оживява
Пия тъмнина и старо вино.