автор: rajsun

Нито е разказ, нито нищо, и не знам ни откъде да започна, нито как да завърша.
Става дума между селата Бориславци и Малко Брягово, община Маджарово, ако имате карта на България.

Оня ден ходихме да търсим един римски надпис.
С Батката, Рашо, адашът, в жегата, ама в мъртвилото, най!
Аз нали куцам, направил ми яка – дрянова! – подпирка: тоя надпис, кай, за тебе го пазя! Като козарче още съм го видял и сега искам да ти го кажа! Да ти го кажа – и да заспа спокойно: все едно съм ти го предал. Ти си в София…)))
Вървеж, вървеж, 2 часа вървеж…
Няма пътека. Навремето, помня, имаше: овце, кози – значи пътеки! – сега тръни.
По-рано е имало римски път, него не помня))), но на места има калдаръм.
Човекът прави пътя. Няма ги римляните, няма им го пътя.

Намерихме камъка, надписът – изчегъртан.
С чук, с длето ли – дълбоко, до дъно.
Потресе ме.
Какво е спечелил тоя, който го е развалил?
И как след това е заспал – спокоен.
Сигурно от яд – какво друго? – мислел го е за иманярски знак – да не би друг да се ориентира!
Мислех да напиша нещо, в смисъл, да споделя ходенето.
Как никъде не ми се ходи, защото стигам до изчегъртано.
Как не ми се мисли, защото мислите ми – като вироглави овце! – все в бранището!
Как – все се намира някой да изчегърта смисъла.

Все едно – изчегърта ми настроението.

Един пък взривяваше мавзолеи.
Няма чукове, няма длето – за по-сигурно.
И спокойно заспива човекът, не като Батката!
И той с иманярска някаква цел, струва ми се, и той следи заличава.

Но какво разбирам аз от римски надписи и от мавзолеи?
Батката и той нищо не разбира.
На него му дай билки, да ти каже коя за какво е.
Дай му да свие цигара, да палне и да мълчи.
Сега и сърдит, че някой му изчегъртал смисъла на ходенето.
Ее, Батка!
За цигарите не, ама за мълчането – да можех и аз като теб!