Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Rozemondbell
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14180

Онлайн са:
Анонимни: 482
ХуЛитери: 6
Всичко: 488

Онлайн сега:
:: zinka
:: fyon
:: deida
:: Pixel
:: pastirka
:: rady

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНа малкия принц...
раздел: Поезия
автор: cegavara

Под бягащите сенки на морето
Стоеше то, само... момчето.
В ръката си държеше цвете
Студени бяха му нозете.
Облечено в одежди пъстри
Със шапка малка на звезди
Ръкавичките от своите пръсти,
Опитваше се да свали

Очите му, така блестяха
Със цветовете на нощта,
А устните му бледи бяха
Красиви, като любовта.

Луната на пирон качена
Висеше тежко над света
Към своя залез устремена,
Си бавно сменяше цвета

Стоеше то само, спокойно
Загледано във тази морска шир
И някак си на вид достойно
В душата му цареше мир

Нима не мислеше за нищо?
Не бързаше за среща май,
Нима то нямаше проблеми?
Оплетени от... кой ли знай?

Усмихна се, недоловимо
В очите му изгря пожар
Направи крачка във морето
Сияеше от топла жар

Вървя то бавно сред вълните
Не се обърна ни веднъж
Изправено като скалите
И силно като летен дъжд

Потъна бавно то вървейки
Със цветето си във ръка
Със шапката си на звездички
Красиво, като любовта

Морето стихна и заспа
Луната тихо се прибра
Звездите бледи остарели
Отиваха си в своя дом

Сега усмихваш се четейки
От мене с щастие дарен,
Когато по брега вървейки
С надежда крепка озарен
Читателю, за миг поспри
Към пустото море... небето,
За две минутки погледни
и на звездите и луната
с очи дори... се усмихни J

Ю.Г.


Публикувано от Administrator на 14.09.2011 @ 22:53:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   cegavara

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Записки за закономанията
автор: Bukvist
614 четения | оценка 5

показвания 106531
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"На малкия принц..." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.