автор: satanas

Легендарният руски десантчик Иван, чиято фамилия вече никой не помни, остана в историята като Иван Руски или Чичи Ваня.
Роден през 1944 година, но това не му попречило да участва в събитията от 1939.
Руските войски губели позиции, Вермахта настъпвал неудържимо и тогава Сталин извикал Жуков, за да се посъветва какво да правят.
Генералът стоял замислено, видимо отчаян, когато ненадейно лъч на надежда озарил умореното му лице.
- Иван - казал кратко.
- Иван ? - попитал неразбиращо Сталин.
- Да, Иван десантчика. Човекът преплувал Тихият и Ледовитият океани. Само Иван може да се помогне. Отдавна напусна армията и според последна информация е някъде в Кавказ.
- Иван - замислено повторил Човекът от стомана. Ами след като няма друг начин, намери го. За Родину!
- Слушам, другарю! - изкозирувал генералът и напуснал кабинета.
Но никак не било лесно да бъде открит най-големия следотърсач (след Винету и Олд Шетършенд).
Няколко дни безуспешно го търсели из пустошта, докато накрая той не ги намерил.
- Привет! - поздравил Георгий.
- Какво ви води насам ? - с въпрос отговорил легендарния войн.
- Немците настъпват и нищо не може да ги спре. Ти си последната ни надежда. Трябва да го направиш... за Родината и за Сталин!
Чичи Ваня се взря в очите на генерала и отсече:
- За Родину!
Час по-късно вече летеше със самолета по посока на вражеските войски.
- Ето тук ще скоча. Спуснете се малко по- надолу - каза Ваня, посочвайки мястото.
Отдаде чест и смело се хвърли в безкрая.
Стрелбата не закъсня. Немците успяха да свалят самолета, но парашута на Иван сякаш беше магически и куршумите не го ловяха.
Немците настъпваха в строен ред, стреляйки неспирно.
Десантчика се спусна зад близката скала, закачвайки се на едно дърво, което се оказа праскова и за да не иде на халос парашута го напълни с плодове. /В този епос има плодни дръвчета и по високите места/
- Иване! Руски! Предай се и ще те пощадим! - се чуваше през рупора гласът на групенфюрера.
- Никога! Аз съм Иван Руски, легендата!
- Иване, знаем кой си, но ти си сам, а ние сме цяла дивизия.
- Никога! - повтори Ваня, похапвайки праскови.
- Тогава приеми участта си! - заключи немеца и направи знак стрелбата да продължи.
Чичи Ваня спокойно слушаше как свистят куршумите около него и небрежно плюеше костилките.
- Идвам! За Родину! За Сталину! - ревна Ваня и се спусна с бясна стрелба срещу немците...
Легендата разказва, че избил цялата дивизия, а по-късно се включил и в решителната битка при Сталинград, където именно той удържал фронта.

Легендата.. Иван Руски...