автор: desert_inrose

как непокорно искам да познавам горска фея…
и всеки ден с прашец да ме посипва,
да ставам приказна и златна като нея
и да съм вълшебница, за теб, за дните ти...
да ти нося всяка сутрин сок и палачинки,
по обед – плодове и свежи мисли,
а ти за мен дори и да не подозираш
като отхапваш ябълка усмихнат...
вечер на котлона да те чака топла супа,
а там – пух, приготвен за завиване

ще каже някой, че съм глупава и луда,
но не,.. не искам с теб там да заспивам

как непокорно искам нощем да съм врана…
прелетяла денем сръчно над света ти,
вечер да се сгушвам под крило, да се спотайвам,
да не надничам даже при съня ти,
да не издавам звук, ни скръцване под нокът
като бдя встрани от тихата ти стая

защото някъде далеч разтапят восъци
за това, че на света пристъпва краят