автор: HariMarSui

- Извинявам се много, но ще ви събудя. Не се озъртайте. Ученическата чанта съм. Не сте ме чували до сега, нали? Не се налагаше да говоря. Но сега... Сега ме чуйте.
- Не се чувствам обикновена ученическа чанта. Специална съм. Да. Специална, защото съм и на специална ученичка- чанта. Сега в училище и вие ще и помогнете да блестне със знанията и уменията си.
Вие също сте необикновени моливи, гумички, абе всички пособия, които нашата стопанка ще използва през учебната година, сте такива. Слушате ли ме? Разбрахте ли ме?
- Да бе, да. И аз моливът ще съм необикновен, нали? Не е за вярване това.
- Така е. Повярвай! Докато тези малки на вид ръчички те докосват, ти ще си необикновен. Вярвай, тези ръчички умеят много и ако им помагаш ще докажат на всички колко умно е детето, което ги притежава. Аз - чантата съм горда, че тогава в магазина, то избра точно мен. Винаги с радост ще го придружавам. Заедно с вас, разбира се. А сега- лека нощ. Утре ни зове училището.
Лека нощ, дете. Ние сме готови. Ти също, нали ? Училището ни зове утре.