автор: bagarov

Защо да не напиша стих,
потънал в тягостно мълчание?
За туй, че вече ти простих
за неразумното послание.
Не меря дните със обиди,
не ги складирам в паметта,
аз... исках само да те видя
а ти със мен се подигра.
Очакваш да съм наранен?
С обида няма да те върна,
ще потъгувам някой ден,
но ще очаквам да те зърна.
Ей тъй на пук на твойта гордост
нарочно няма да те мразя,
не мога да те върна с подлост
но любовта към теб ще пазя.