автор: nikoi

(да са чите висукумерну!)

Ас искам да са помня фсе така:
сурат прид углидалуту склунила,
с чирвилу и със сеМки у ръка:
да са рисувам, начи, съм ришила!

Калина ли? Ко кайш? Каква била?
Най-убавата?! Имаш май да земаш!
Или зими напрау учала:
ни мой да има по-гюзел ут мене!

Укъпах са, сал ощи са упраф -
зимах акъл ут леля ти Мария:
на гюл мириша дажи пу чаршава
(и малку на кайсиева ракия).

Калина ша ми диша пипилтъ
кат са намажа кату пихливанин
със маслу (га зимъс тупиф мастА
за туалетни нужди ми устана).

Ша си убуя новуту цървул,
ша бучна росна китка зад ухоту.
Калина ли? Сакън! Дан съм та чула!
Ду мен ш`са тикат сички на хуроту!

И ко кът съм със леви два кракА:
два леви, ама убаи джолана!
Аз искам да са помня се така:
намазана с пумади и упрана!