автор: timon

Защото се завърнах
заливът е абсентов,
сбрал в двете ми шепи
хоризонта,
разделен от пясъка под краката ни.
Защото бях избягала
нямах очите ти,
но вляво връщането е покой -
в края на лятото.
В едно с листа, шума и дървета,
виснали перушинесто по покривите.
И не ми е нужно морето
да пее с мен акапелно,
достатъчна е Луната,
сърповидно скосила брега
в моята есен.
Но страховете се изсипват по пътя –
капят,
и съм на задушница с всяко листо,
наречено „надежда”.
Да съм сама, завърнала се в лятото
е евфемизъм.
В шепите ти са листата ми –
завърнала се в теб, живея себе си!