Какво ми остава, освен тъжна романтика
И бледа дантела от спомени?!
Сърцето заключи се в тежката мантия
И окова се с железни брони.
Навън е светло,но някак си пусто,
А хората са като прашинки на вятър.
Не ми остана и следа от чувство
На болката в тъмния шатър.
Но ако някога съм обичала
Или съм била нежен миг
За някоя душа мълчалива,
То нека стана светлик
И нека да светя в мрака
За закъснелите друмници.
Дано някой с любов да ги чака
В края на черните улици.