автор: 0805

човърка утрото очите ми
със студените си дълги пръсти
„да изчистя гурелите – казва –
искам те красива
будна...”
вярвам му – нали е утро
и ослепявам бавно
за да го обикна
без да виждам голотата му
(голо утрото е тъмно)

градът е изпотен от своите кошмари
и се събужда с крясък
плаче
стичат се по вените му тромави трамваи
вливат му живот
на дребни крачки
слизат от первазите пишман-самоубийци
(истинските се надяват на разсъмване)
и се навира светлина в очите му

                      но градът не иска да обиква

затова съблича
и последната си нощна кожа
захвърля я
а тя запява –
                      топла, сънена, неможеща –
разперва си сърцето
бялото

и излита

някъде

където ще съм
будна