автор: atima_viva

Терасата е в сянката на лято.
Почива тук следобедът и ляга
под цвят червен на цъфнало мушкато.
Надига се когато дойде мракът.
На всяка вечер сънената чаша
прелива от нектар и медовина.
В потъването няма нищо страшно –
отпивам и с дълбокото се сливам.
Отивам след щурци... и по-нататък,
и все едно е щом така го искам.
Дали ме дърпа този миг тъй кратък
или към него плътно се притискам?
Смрачена къща с каменна тераса –
достатъчен декор за полунощи.
Обличам го... не просто влизам в мрака
и моля се – да продължава още.