автор: secret_rose

Непокорни деца сме, поели трънливия път
на онази завършеност, гаснеща тихо в сърцата ни.
От очите ни сън и надежди смълчани валят,
стъпалата замират,
притихват се
сетивата ни...
Не посрещаме Утрото
ваем съдби и сълзи..
но до устните слиза най-чистия пулс,
и ни носи
питие от божествена ласка.
Трепти ни...
роси...
и разтваря в мелодия
нежните стръкчета розови.

После... аз се събуждам -
скаличка душевен релеф
запокитил в безпаметност своята влюбена роза.
И очаквам смъртта.
А пред прага и... с нежен напев
най-ефирния Ангел
разтваря посоки
към Гносиса.

11.09.