автор: strega

ще ти спестя покълването
отеснях
изпуснах любовта си да проходи –
пространство
дръзнало
                    да се покрие с кожа
                    и дребни корени
…
…
след този дъжд
                     животът е вода
                    /намеря ли трева
ще е посята в ниското/

                     не ме е страх от зимата
не ме е страх
                     подминатите пътища са лесни
не всяко лутане открива лабиринт
                    посоките
не ми достигнаха да се събудя
…
без теб
събуждането не предвижда бряг
/намеря ли пристанище
ще се окаже южно/
…
и всяка лудост
ми е неизбежна
и всяка неизбежност всява лудост
от тихи кораби
луни
деца
…
деца
…..
след толкова потъване…
ще премълча
дали ме има