автор: antoan1antoan

Историята на Втората Световна война е написана отдавна. Този разказ е художествено претворяване на отминалата действителност, в която има много неизяснени, понякога фантастични моменти. Някои от имената на участниците са променени. Загадките остават...

- Господин Браун! - гласът на Кайтел прозвуча твърдо, но и внимателно - фюрерът Ви очаква!
Потъналият в мисли мъж на средна възраст стана и въпреки че нямаше военна униформа, застана мирно и веднага направи решителна крачка към залата, която можеха да видят само няколко "партайгеносен" от Висшето ръководство на нацистите.
Тук ще направя малко отклонение от посоката на разказа.
Думата Браун... се повтаряше често, решително и съдбоносно в живота на Хитлер.
Браунау - беше мястото, където се бе родил в резултат на кръвосмешение...
Браун (кафяви), бяха ризите на щурмоваците му...
Ева Браун беше жената, за която се ожени официално преди смъртта си, въпреки че голямата му любов бе за племенницата - Гели Раубал...
Вернер Фон Браун - ядреният физик на Райха, също включваше тези букви!
Когато Браун премина прага на тайната зала и застана неподвижен, за да чуе поканата лично от Хитлер, залата изглеждаше така: голямо бюро, Хитлер седеше наведен над някакви документи, над главата му на стената стоеше поставено известното копие на Съдбата, което фюрерът беше пренесъл от Австрия. Хитлер, иначе любезен домакин, не даваше на никого да докосне дори с пръст тази свещена за него реликва. След войната американците я намериха и прибраха за себе си! Пратиха едно копие в Австрия, за да замажат очите на общественото мнение, а оригиналът остана за тях. Според легендата, който притежава копието, пронизало Христос на кръста, ще властва над Света!
Американците след войната прибраха и още нещо много ценно - самия ядрен физик Вернер Фон Браун, достигнал високи нива в разработката на ракетите и атомната бомба.
Други вещи, които се виждаха, бяха: няколко картини - акварели и масло - рисувани лично от Хитлер, сложени в красиви рамки и окачени по подходящ начин на стените. Рицарският кръст, получен от него още като редник, едно писмо от Хели, пистолетът от пуча преди влизането му в затвора и едно специално увеличено копие на Майн Кампф, също поставено на стената... Снимки на астроложките Екатерине Емерих и Терезе Нюман - гадателка по - велика и от Нострадамус - познала абсолютно всичко, за което са я попитали! Голям портерет на Дитрих Екарт - човекът, написал нотите на танца на смъртта, който изиграха германците, а също и портрет и грамофонни плочи на Вагнер. Имаше и портрет на майката на фюрера, жената, която почина от рак, а Хитлер намрази до смърт евреина - лекар, който не можа да я спаси...
Курск. Битката!
Танкове... Много танкове - наредени, чисти, мощни, в редици! Безкрайно присъствие на вериги, сила, надпревара. Предстояща кръв! Битката на битките... Брилянтният, висок три метра "Тигър", хипер модерен, непобедим от далечен бой, непробиваем... - слабо място, само от близко. Т-34, от другата страна, подвижен, груб, но маневрен и произведен в безброй копия.
Водачите: Хитлер... Коварен, със сила на волята, понякога щабните офицери се побъркват от натрапчиви мисли като тази, че фюрерът може да променя дори обстоятелствата! Поглъщането на Франция на практика става без бой, дори и без муниции в танковете.
Хитлер заповядва по време на атаката за Франция: „Без муниции в танковете! Напред!”
Гудериан, Гьоринг, дори Бормън... - и целият главен щаб е в шок! Фюрерът се е побъркал... Но заповедта е неотменима... Стоманените дивизии тръгват без муниции напред, следвайки нечовешката воля на "безумеца"!
Франция е прегазена по най-унизителния начин на воюване от почитателя на Наполеон - Адолф Хитлер. От този момент нататък Хитлер става главнокомандващ на силите на Райха и обуздава Генералния военен щаб - този "луд пес" - както той сам го нарича. И най-здравата военна логика капитулира след това изпълнение на Хитлер, той става човекът, придобил най-голяма власт над Света за определеното му от неговото Провидение време.
Сталин... Направил чистка на елита на цялата войска, още преди войната. Железен, имащ култовата вяра на народа си и за щастие, открил героя на Съветския Съюз - Жуков.
Сталин - човекът с вечнодимящата лула и почитател на грузинския коняк, мести Жуков като царица на шахматната дъска от фронт на фронт. Жуков разгадава плановете на Хитлер и Гудериан и там, където е изпратен, победата е винаги за Съветите!
Един танк "Тигър" се движеше във вихъра на боя... Витман даваше командите си, а унищожените машини оставаха зад гърба му... 10, 20, 30... горящи символи на огнения Ад... Сталин знаеше за този човек, но опитите да се унищожи танка му или да се плени този фантом бяха неуспешни, въпреки нечовешките усилия. Фюрерът му беше разрешил да изпише името си до двойния кръст на танка - чест и привилегия която имаха само още двама подобни танкисти.
Битката при Курск реши и цялата война. "Тигрите" и немците попаднаха в многобройни минни полета, загубите им бяха огромни, руското разузнаване си свърши отлично работата, в Африка се откри нов фронт, последва изтегляне на хитлеристите и всичко това доведе до победния ход на Съветската армия, продължил до Берлин.
Курската битка по своите мащаби беше най-голямата битка, позната на човечеството - въобще! В огнения ад, в облаците прах и дим и избухващия огън - авиациите и на двете враждуващи страни не могат да различат кои танкове и хора са свои и кои чужди!
Ако някой наистина е виждал Ада, това са те – войниците, участвали в това титанично сражение.
В една топла вечер на август 1938 година въображаемият пътешественик във времето и пространството, който по някаква причина е избрал Германия за своята авантюра, би видял нещо, което никога до сега не е публикувано в медиите.
Покрайнините на Берлин... От звездното небе безшумно и плавно се спуска красиво светещ и въртящ се бавно диск. На земята, спотаени в удължения и строг военен "Мерцедес" седят няколко човека. Хитлер, стиснал здраво папка с документи, Вернер фон Браун - невероятният учен, стигнал най-близо до атомната бомба, личният хипнотизатор на Хитлер - Морис... Никой смъртен, освен тези тук мъже, не знаеше неговите умения и за какво го ползваше фюрера. Групата включваше и двама от най-верните охранители на Хитлер от СС.
През 1933 година, малко преди Хитлер да вземе властта, излиза една статия в немски вестник, от млада журналистка... Статията е остра, бичуваща похода на Хитлер към властта, като журналистката го нарича подъл лицемер. Една сутрин, преди да отиде на работа, до офиса на берлинския вестник, се звъни на входната врата на апартамента ù.
Младата журналистка отваря. Пред вратата е застанал млад мъж в бял шлифер.
- Гут морген!
- Какво обичате, господине - пита журналистката...
- Нося подарък за Вас! Аз съм Ваш почитател, зная всичките Ви статии, които сте написали в любимия ми вестник.
- Много мило, господине...
- Заповядайте! Младият мъж ù подава дефицитното по онова време блокче шоколад.
Журналистката го взема и се прибира в стаята. Бърза... облича се и тръгва за службата, по пътя разтваря опаковката и започва да яде шоколада. Пристига в офиса.
- Но какво е станало с теб!? - всички нейни колеги наскачат. Кръв, от устата ти тече кръв! И си нарязана като с нож! Колегите на Елзе виждат следната картина. Тяхната колежка старателно дъвче армирано с тел дебело парче стъкло, но така, сякаш яде шоколад и му се радва. Кръвта ù капе дори по пода. Устата ù е обезобразена.
- Елзе, Елзе! - закрещяват всички, посягат да го вземат от ръцете ù.
- Не! - шоколадът ми е подарък! - вика тя, наподобявайки вампир от американски филм. Не ми го вземайте!
Хипнозата е дълбока. Три дена в болницата тя бълнува за своя "шоколад".
Да се върнем на картината с летящата чиния. Дискът каца меко в нивата. От кръглата машина слиза едно същество около 1.20 високо и прави жест, като покана към Хитлер и компания да влязат вътре.
- Майн фюрер! - позволява си реплика Браун, има голям риск, ако се качим на този апарат!
- Спокойно, Вернер, правил съм това няколко пъти - казва фюрерът.
Обстановката в летящия диск беше съвсем не-фантастична. Контролни прибори, както изглеждат в някой филм за звездолети и зрителят не би се учудил от това, което се виждаше. Голям екран, на който се показваше Берлин от птичи полет, явно чрез спътник.
- Гутен абент майн Адолф!
Второ зелено човече се присъедини и проговори на чист немски език.
- Гутен абент! - каза Хитлер и продължи:
- Да ви представя моите приятели, господа:
- Професор Браун, офицер от СС Морис Мазер, Мартин и Анке - охрана!
- Приятно ни е! - отговориха синхронно зеленикавите дребни човечета - сядайте, господа, настанявайте се в антигравитационните кресла.
Тук трябва да отбележа, че извънземните не обичаха, ама никак, това явление, наречено земна гравитация. Те си харесваха космическия вакуум и произтичащата от него безтегловност! Затова в летящата чиния меките и анатомични кресла си плуваха свободно из помещението, което беше много забавно за плуващите, а и за евентуалния наблюдател! Така започнаха и самите тайни преговори - с плуващи из диска личности, което беше доста странно като факт, особено когато фюрерът не успееше да се оттласне леко и срещаше стената на апарата.
- Оо! Доннер - ветер... - изпискваше той на австрийското си наречие.
Извънземните поднесоха някакво слабо алкохолно питие на придружаващите Хитлер хора, а за него бяха подготвили любимия му екстракт от дръжки на ябълки...
- Господин Хитлер! - обърна се към фюрера едното от човечетата. Да информираме компанията Ви каква е уговорката. Ние даваме исканата от Вас технология за получаване на атомната бомба и хомо-био-роботите, помощ в една от атаките срещу Съветите, а в замяна получаваме половината Земно кълбо, когато установите властта си над целия Свят! - и човечето тупна няколко пъти по една красива папка с така ценните документи.
Хитлер преглътна на сухо, защото не му бе останала слюнка, след като чу думите за половината Земно кълбо...
- Пропускате нещо важно! - каза Хитлер, говорихме с Вас, че ще включите и началната технология за производство на летящи чинии!
- Но... господин Хитлер, Вие грешите! Не сме говорили за такова нещо - каза едното от човечетата.
- Аз никога не греша, драги ми Орианецо (от съзвездието Орион) - изкряска нервно Хитлер. Вие се самозабравяте, нима искате моята кафява чума и Луфтвафе да атакуват и Вашите апарати! Аз зная твърде много за тях, не можете да се отдръпвате сега. Не забравяйте, че вече имам база и на Луната!
Това беше факт! През 1998 година жълтата американска преса писа за космонавти на Хитлер, които са се приводнили в океана, след като са пътували през една неизвестна и за тях дупка на времето. Космонавтите са прибрани моментално от американците и никой повече не чу нищо по този въпрос!
Извънземните човечета се спогледаха учудени и сякаш не знаеха какво да правят! Хитлер използва паузата и погледна хипнотизатора, като му кимна леко с глава. Морис само това и чакаше... Погледна право към човечетата и задържа погледа си, без да мига. Изминаха минута-две. Извънземните се отпуснаха в креслата. Силата на този човек беше неизмерима! Хипноза без говор, за 2 минути - това не бе познато в историята. Само някои древни племена имаха подобни случаи. За да прогонят умората и напрежението, те използвали медитацията, която е почти същото нещо, като хипнозата. В едно такова племе, имало бабка - шаманка. След традиционния танц на медитацията, тя заставала пред хората и кръстосвала ръце, в които държала две флагчета с нарисувани черно бели квадратчета, като на рали. След две-три движения, всички се тръшвали в дълбок сън. След това се събуждали като новородени и пречистени, с нови сили...
Хитлер заповяда на двамата си охранители да побързат и да направят фотокопия на чертежите, които вече бяха паднали на пода, изтървани от спящото човече. То мърдаше с ръчички в съня си, сякаш подписваше договора с фюрера за подялбата на Света.
- Половината Свят им се приискал - мислеше си Хитлер, аз за това ли проливам елитната немска кръв, за да се възползват някакви си извънземни...
Естествено, той не броеше факта, че извънземните все пак даваха нещо, и то не малко. Диктаторите са такива, не ги интересуват чуждите интереси, стигаха им собствените.
Работата напредваше, охранителите на Хитлер, със запалки в ръце (там бяха скрити заснемащите устройства), разгръщаха страница след страница от старателно подготвената от човечетата вълшебна папка и микрофилмите се оформяха в определената последователност. Заснемането вървеше трескаво, около 15% от материалите за биороботиката, летящите апарати и атомната бомба бяха вече запечатани на микрофилми.
Хитлер току се беше успокоил, наблюдавайки блажено спящите човечета, когато изведнъж възникна сериозен проблем. Голям биоробот, за който никой не подозираше, се появи в залата и веднага се устреми към заспалите извънземни и записука нещо на техния език. Хипнотизаторът Морис се вцепени от напрежение, хипнозата не действаше на биороботи! Фюрерът веднага разбра това и каза:
- Подготвяйте се веднага за излизане, бързо към входната врата!
Докато биороботът събуждаше човечетата, Хитлер набра някакви цифри на шифрованата ключалка и вратата на летящия диск се отвори.
- Вие сте феномен, майн фюрер! - разтреперано каза професор Браун.
Мерцедесът си стоеше на мястото със запалени габарити.
- Бързо да потегляме! - каза Хитлер и гумите на немската машина изсвистяха.
Утрото завари фюрера в любимата му тайна зала, над главата му висеше копието на съдбата, Хитлер бе спал на бюрото си, едва няколко часа. Прегледът на фотокопията на документите за производство на биороботи показа, че процесът е възможен още сега. За атомната бомба, обаче, трябваше да се почака. А технологията за производство на летящи чинии можеше да се опита само като експеримент. Материалът беше твърде малко, нямаше яснота как трябва да се преодолее гравитацията, нещо, което летящите чинии правеха толкова лесно и красиво! Хитлер отново се вглъби в документите, за да набележи конкретните стъпки за осъществяване на един много странен експеримент. Според изследванията на извънземните, старателно описани и запечатани във флаш памет, беше напълно възможно да се създадат биороботи от ново поколение. Методиката беше много нехуманна, травматична и жестока. В главата на масов убиец като Хитлер вече се очерта образът на новия вид полуробот - получовек, Свръхвоин!
Какво представляваше, накратко, този странен и секретен проект?
На даден човек, който щеше да бъде избран с подходящи - свръх качества, се изрязваше част от мозъка - тази, която отговаря за творческото, образното мислене и емоциите. Оставяше му се само желязната логика и пресметливост. Чувството за страх също беше редуцирано до необходимия минимум. В черепната кутия оставаше доста място, в което се вграждаше много полезен софтуер, базиран на нови кристални технологии, като задвижването на софтуера се получаваше от преминаването на собствената кръв на човека, което беше върховно постижение на извънземните и което правеше човека абсолютната симбиоза - роботочовек, обединяващ предимствата на човека и робота в едно цяло с абсолютен коефициент на полезно действие, което хвърляше в еуфория Хитлер. Машина за убиване - това търсеше жестокият диктатор. Безумна смелост, компютърно изчисление на обстановката в боя, набиране на телефонен номер с мисъл, сваляне на самолет с концентрация на погледа, управление на всякакви апарати, включително летяща чиния. Тялото и главата на този страшен воин се покриваха допълнително със защитен слой, невидим за околните, който куршумите не можеха да пробият.
- Ето че Ахил не е бил измислица! - размечтаваше се фюрерът...