автор: Solara

Писна ми игрички да играя
Прозаично някакси порастнах
Ценните минути да пилея
Да догонвам образи неясни

Писна ми да веселя тълпата
що се все със думите замеря
Чужди хора драскат, хапят
Време ми е ново поприще
да си намеря

Писна ми от слепи полуистини
неизказани, намекнати, предъвкани
Имам нужда от приятел
да ми почете красиви приказки
Не натруфено лъжливи,
ала по човешки искрени

Мисля всичко да задраскам с кръст
и да хвърля мълчаливо пръст
Сред морето от загубено търпение
интересът като дух избягал от
миришеща на спирт бутилка
бавно, ала трайно изпарява се