автор: Vesa-Poetesa

Събуждам се потна в леглото самотно,
Манол пак е спрял климатика.
Септември, девети - сърбят ме ръцете
да грабна я сърп, я мотика.

Обличам се бързо, забрадката връзвам,
припомням си как бригадира
с перчема заресан поведе ни с песен
в бетон да сковем язовира.

Зелени поляни от слънце обляни,
той легнал в тревите ме чака.
Уж девствена среща, а стана горещо
от свян чак разпукна се мака...

Години съдбовни, младежки, греховни,
Манол моя сън затревожи,
а аз активистка, да чуя не исках
за пъшкане в брачното ложе.

Но пусто, съдбата изпрати децата.
До тука с партийни повели.
Животът отмина но в мен не изстина
жарта на победите смели.

Отварям килера и светвам с фенера
червения флаг да открия.
Развявам го смело с повдигнато чело
забучвам го в празна саксия.

Съседката проста - подлога на Костов
с гранясала мас го залива.
Скандал се разгаря, глава ме събаря
сърце ми от мъка се свива.

Добре, че намръщен Манол се завръща
с бутилка домашна ракия.
Нарязвам салата, кръстосвам краката -
за старото време ще пия.