автор: pijama

Голямото й човешко сърце закара колело в кръг.
С него очерта няколко думи, песни и картини,
за които се сещаше. И после наби спирачки.
Беше забравило да гледа напред в кръга.

Дали от любов или от любопитство?
Тя не знаеше и не попита сърцето.

По стъпките, оставени от колелата на колелото й
грозно куче махаше с опашка.
Плезеше й се и от жега и за да я подсети,
че е забравила да го разходи в кръга.

И всеки можеше да си мисли каквото си поиска
за това, което е по линията на кръга.
Или за друго.

Тя слезе, за да изпие чаша ябълков сок
с крехка мим-актриса, която се появи от чужд спомен
за несбъдната любов по време на дъжд и младост.
Двете си бяхо по женски неприятни и под един чадър.

И понеже кръгът се бе нарушил
думите, песните и картините
започнаха да досаждат на кучето,
което гонеше опашката си.