автор: desert_inrose

Ще заспя в теб дълбоко все някога.
И когато се случи – недей да ме будиш.
Завий ме с тихата сянка на вятъра
и посади плет бодлив помежду ни.
Ще го удрят с брадви и вълшебни саби,
покоят да прекъснат ще копнеят.
Но аз ще спя, щом ти ме пазиш
и съня ми в себе си владееш.
И ще заспя за теб някога, непробудно.
Най-далечно, ще заспя и за себе си.
А до там... ще съм разхлабена струна
в китарен звън от пустинна обреченост.