автор: ossichka

Сега си млад. И влюбен в красотата
ти мразиш и мечтаеш, и обичаш.
А утре, стиснат на живота във ръката,
ще мислиш иначе, ще се отричаш.
И не към доброта ще се стремиш.
Приятел и другар дали ще имаш?
Забързан, сам невиждащ накъде вървиш,
ще гледаш как да грабиш, как да взимаш.
Душата ти - ще бъде огледало,
което всяко чувство, всеки лъч ще връща.
Зад него - тъмно, грозно, запустяло,
като в обрасла с бурени пустинна къща.
И алчно, и безумно, без да спреш,
ти по земята сива ще вървиш, ще тичаш.
Неспирно от живота ще гребеш,
но нещо все през пръстите ти ще изтича.
Изгарящ всичко, ала огън непознал,
ще се обърнеш и ще нададеш болезнен крясък...
Дори тревата, по която си вървял,
е пожълтяла и е станала на пясък.