...? ! ?...
! – над малката точка черта удивявам,
но времето сгъва гърба като мост.
И щом ексцентричната младост минава
зрелостта си задава центриращ въпрос.
И разлиствам ума си със пръста наплюнчен,
но цялостен отговор там не намирам.
? – не е въпросителен знак, а бастунче,
с което стареещи мисли подпирам.