Понякога бе толкова далеч от мен,
да те докосна просто се страхувах.
Но днес се взирам в тебе съкрушен -
разбирам ясно - скоро ще отплуваш!
В платната ти попътен вятър ще играй,
с вълните във морето ще флиртуваш.
Ще акостираш някъде, в далечен край,
и до насита ще се налудуваш.
Блестяща яхта - туй си ти, а аз съм бряг,
при който винаги при нужда ще се връщаш.
Ще остареят дните ми в очакване, но пак,
във сънищата ми поне ще ме прегръщаш.
И ако някога, с разкъсани от щорм платна,
към пристана познат внезапно ти завиеш,
ще скрия във очите неизплакана сълза
и тайничко от теб ще я изтрия...