автор: secret_rose

Прехвърлил бе човешката пустиня и ни вода, ни огън го споходи.
Ни жива твар, и ни една светиня. И пусна пътя сам да се изброди. Намери камъче и го отчува в една от пещерите на духа си. По сянката му ката ден робуваше и от сърцето изкова си кръст. Изправи се еднаж до сам скалата и с удар - два проби отрока свиден а в процепа - четирите му вятъра изваяха добра реликва. Прилична бе на птица полетяла - с криле небесни и очи нагоре. Безкаменна, безплътна, бяла... неръкотворна от злини и хора. И се изхлузи по лъча от нея а в пещерата падна му въжето, и седем капчици полиелей - земята в Богородеца да светят.
Сега е нов, и не е от света ни. Износил Словото си, Бога ражда. И все кове онази птица - спомен, храната, за духовната ни жажда.

"Доброто е само в Бога."
К.Х.