автор: bilqna_popova

Вграждай сенки на други жени във живота си.
Колкото искаш.
Само мене недей.
Само мене не смей!
Аз съм гола душа, напуснала листа ти.

Не рисувай любов.
Полудели очи,
Потопени в утихнала мъка.
Нито устни напукани,
по който личи тая старичка дума „разлъка”.
Демоде е това.
Ала още е факт другото –
вечно в сянката на мъжа си.
Облечи се добре за последния дъжд.
За последния влак.
В който още съм с тебе.
И тука.
Моята сянка не вграждай.
Нямаш ръст за това.
Нито толкова много любов,
че да носиш вина.
Прекоси ме насън пустинно.