автор: timon

Живея на Пътя,
пресечен от двете утроби
на моята свята нелепост.
Изкласявам и сгъвам на три
онзи жезъл, дошъл със палача,
който дръзна да впримчи
усое във моето детство.
Закъснявам с плача
и се справям
през триста ръце,
оцелявайки в бунт на палачи.
Ако дръзна да скрия моите – двете ръце
и се срина до камъче
без петънца
кой ще хвърли по мен...дори и вода
и заеме местото ми - мое
по пътя „Безимени бездни”;
Кой ще свие зрънце
до нелепото мое усое?
Изсветлявай небе,
и се срутвай...
И безсмислени птици
се процеждат през облакът твой..
И те плачат!