автор: ra4e-ton

на Боби

Поглеждаш дяволито (а си слънчев ангел!),
в очите ти изгрява прероден смехът.
Усмивката се връща в мен от бумеранга,
а обичта ми тръгва по жадуван път.

Откриваш с любопитство цялата вселена
по начин, който би засрамил и Колумб.
Превръщаш ме в дете… и с радост споделена
подреждам глътките живот в сърцат албум.

Ръчичката ти малка, крехко-съвършена,
докосва нежно моята, обхваща пръст.
Бърбориш ми по бебешки гальовно, ценно,
топуркаш закачливо-бърз околовръст.

Целувам миглите безкрайни, стъпалата,
носа и бемката на лявото краче.
Целувам сладко и коремчето излято.
Омайва ме красивото ти личице.

Уютно гушваме се в мамина прегръдка,
от натежалите клепачи капе сън;
мечето Пух притискаш с верността на хрътка…
и в миг светът остава някъде навън.

Заравям своя ден сред дъхава косичка,
намерила утеха, пристан, собствен мир.
И вече по-добра, и вярваща във всичко,
запалвам свещ в душевния си манастир…

Защото най-великото сред чудесата
днес носи името на моето дете!