автор: 6turec

Боже, който ни създаде и дари ни със родина,
как така на нас ти даде част от райската градина.
Сочни пасища застилат високите планини.
Златно жито се люлее във обширни равнини.
Бистри ручей подскачат във красиви долини.
Плажове със ситен пясък мият морските вълни.
Ти дари ни, мили Боже, с писатели и поети,
със певци и със певици, със борци и със атлети.
Вазов, Ботев и Славейков, Смирненски и Чудомир,
те и още много други са сравними със Шекспир.
След Гюзелев и Гяуров, Христов и Кабаиванска
във Миланската Ла Скала остана следа балканска.
Българска народна песен във всемира се понесе
и световната известност на Балканска тя донесе.
Някой може ли по-силен от Дан Колов да посочи?
Никоя до днес не можа българката да надскочи.
Ти дари ни и със други със които се гордеем,
ала има и такива, що да споменем не смеем.
Ти лиши ни, мили Боже, от разумни политици,
и България не може да е в първите редици,
сред великите държави, света дето управляват,
а не чакат със доклади, други да ги направляват.
Молим ти се, мили Боже, отърви ни ти от тях,
че ограбиха народа, направиха го за смях,
щом от райската градина сътвориха те пустиня
и ръка си днес протяга народът за милостиня.
Подкрепи народа, Боже, дето никой го не пита,
колко много той желае всичките да ги изрита,
да намери хора честни дето да го управляват,
житейските му проблеми те разумно да решават.