автор: DY

Не стъпвай върху спомените ми!
С тях се завивам,
когато нищо друго не остава.
С тях уморено, призори заспивам,
когато тишината натежава.
Не стъпвай върху тях, ще ми потрябват,
защото другото е многоточие.
Потръпвам в ежедневното безочие
и дълги пътища насън ме грабват.
А есента е повод да се счупя
като пресъхнала и мъртва клонка.
Не мога още време да си купя –
не ми достига за последна гонка....
Но ми остава споменът от вчера,
когато лятото ми се усмихна.
И като дъх от стара табакера
усещам - есента навън притихна.