автор: galenaGV

На пъпа на разголеното лято,
навръх баира, в стръмното ти лозе,
нагазих белоного и в полата си
навързах – ранозрейка – бяло грозде.
Тръпчиво слънце пипаше зърната
и те растяха – капка подир капка.
Оцъклиха се. Гарваново ято
кълва и дра. Чевръсто и за кратко –
изпиха ме. Чух истината плаха,
че гарван гарвану око не вади.
А после цяло село се събраха
да вдигат покрай мен пишман огради.
Градиха ме, поиха ме – пак вързах.
От ден до пладне сладост пак наливам
и докато те чакам да побързаш,
на чучелото в ризата се скривам.
А ти търси ме – на баира лозе!
Когато съм нахранила ятата,
за теб ще пазя вкус на ранно грозде
на пъпа на разголеното лято.