Отражение от скалисти Стражи
в пиринското огледало на спомена –
величествена пеперуда
от камък и вода...Красива!
И смутен е този миг единствен
от жуженето на любопитно насекомо.
Погледа оставен по вода надиплен
с лекота на мигла във покоя на окото.
Неспрели дантели от светлинни нишки
заблестели по черупките
на гранитни костенурки,
напомнят приказки за тленност,
но не и тук, но не и днес...
Това е честност. Това е вечност!
Подводен, а сякаш е пустинен този свят.
Разперили чадъри езерни акации
в оазиси на ледена прозрачност –
застинали са... и толкова са живи!
Като животът ми сега:
устремен към крайността от въздух
усмихващ нощем и деня,
разплакващ денем и нощта –
непоклатимо. Пълнота!
В окото ми на риба,
дори сънят на личинка
не се побира, не се побира...