автор: desert_inrose

Днес съм забравила да сложа часовника на ръката си.
А от един месец го нося непрестанно и се привързах.
Забравих да взема и мобилния си телефон.
Накъде съм тръгнала?..
На работа. Голяма работа.., че съм без часовник и без джиесем.

Да, но нещо ми липсва...
Не зная какво.
Зее някаква празнота.

По пътя към работа случайно срещам тишината.
Онази, тихата, която като винаги провокира въпроси.

Усещам глад.

„Имам време до безкрай – хапни си...”