автор: io

Морето с мен говори
и обещава ми света,
ала намерила отвори,
надничам през праха,
за да усетя мирис на самотност
и още много празни дни,
в които с лека произволност
избирам цвят за моите луни...

Загуби се във времето магнита,
който ме държеше да не падна
и болезнено усещам да отлита
приглушена светлина естрадна;
вятърът отнесе надалече
гласът на моето съзнание,
болката ми някой тъй отвлече,
че ми остана само
....безупречно страдание...