автор: daro

По дланите празни
останаха единствено порти,
други очи да отварят.
Ромолящите стъпки по ръба
на ламаринени первази
открехват нови пространства,
едва доловими понякога.
Само понякога крилете на ритъма
разкършват вкостенелите стави.
Отчаяните писъци на фразите –
като глисти нагънати фази,
припяват дисонанса на фактите.
Във дланите гладки
модни пророци смесват телата,
в дебри замръква душата
очакваща своята цялост,
изявена в нова сетивност.