автор: galenaGV

Ключът не е да се заключиш,
а като ден да си разтворен.
Затуй, когато ми се случи
да го изгубя – притъмня.

И почнах бавно да се уча
как в тиха сенчица от спомен
и в диря на бездомно куче
човек намира път и праг.

Прерових всички стари думи
с надеждата да го намеря,
но думите са като шума
и крият стогодишен страх.
И само вятърът се чува
от понеделник до неделя –
край прага свири, опнал струна
и ми натяква всеки грях.

И сякаш, че в небитието
потъна. И не ми се вярва.
И все го търся там, където
е пълно с пепел и със прах.
Прерових дадено и взето –
за себе си оставям вяра,
че тръгна ли закъм небето –
не искат ключ. И няма праг.