Труден за обичане? Не мисля.
Май по-скоро твърде инатлив.
А съчетанието с мойта инатливост
прави и за двама ни света по-крив.
Трески и ръбове за дял(к)ане? Не, друго е.
За цялото безвремие не можеш ги одялка.
Има да дялкаш, дялкаш... докато изчезнеш стружчено.
Да изчезнеш... Ето го проблема. Ясен е.
Но да те няма не за мен, а за самия тебе –
аз теб вече някак (даже драго) те понасям.
Обаче, като се гневиш на себе си,
правиш мен (за двама) трудна за понасяне.
А проблем ми е, че трудно се понасям.
И се тревожа вече – явно е заразно...
За теб или за мен – с една нагласа сме:
Към съвършенство се стремим... Напразно... (ли?)