автор: libra

Сядам да пиша това с мисълта, че всичкото време на света е мое.
Времето… винаги ми е липсвало, все не ми оставаше заета с хилядите неща за свършване, които нямаха свършване. Е, сега го имам и всичкото е мое.
От къде да започна… може би от съботата, когато едва не умрях. След като ми се схвана лявата ръка и леко притеснена си помислих за аспирин, като вълна схващането обхвана цялото ми тяло и до върха на косата ми всичко беше изтръпнало, а светът изглеждаше жълтеникав на цвят и като че ли имаше мрежа. На квадрати, прецизни квадрати, разделяха света и го правеха да изглежда странен и непознат. Късмет ми беше, аз винаги съм имала някакъв късмет в нещастието, та късмет ми беше, че не бях сама за да се уплаша неистово, а само колкото е необходимо човек да се уплаши, когато си мисли че получава инфаркт или инсулт.
Размина ми се. Този път ми се размина, но това стана повод да се замисля за смисъла на безсмислието на това, да умират хора и защо не си даваме сметка, че всъщност сме смъртни, докато не ни полъхне нещо подобно на това което ме лъхна за минути. И сега накъде… Мисля си, че е било само нервна криза, така ми изнася да си мисля, успокояващо ми звучи някак си. Мисля си, че от този момент нататък, ще подредя живота си, така както на мен ми харесва и че ще правя нещата които на мен ми харесват. Ще ми се да походя по лунни пътеки, ще ми се да ме целуне някой под дъгата, ще ми се да се кача на Наска, да вдигна ръцете си и да се разтворя във въздуха. Ей такива едни неща, смешни и наивни, но понякога и аз самата съм наивна до инфантилност емоционална глупачка, за която другите си мислят че е силна и категорична жена или както наскоро някой ме нарече "студена самодива".
Едно разбрах, ако искам следващия път, когато умирам да го направя с усмивка, сега е момента да открия всичките неща за които съм мечтала. Да ги изживея. Предстои ми път, спокойна съм и не бързам, та нали всичкото време на света е само мое. Нямам никой до себе си, но ще го открия, не може да го няма, все някъде съществува, а аз не бързам… толкова много време имам… всичкото.