автор: sol_lam

Нощта напуска дробовете ми...
с издишания мрак нагоре се възнасям
и виждам плъзналата край реката
начупена повърхност на мъглата...
за час релефът три пъти се сменя
тревата сякаш се върти под нея
като сънуващ ужаси човек немее,
но мята се и гърчи одеялото,
покрило през главата тялото.
А после пелената се събира
на куп и тръгва през поляните
към спрените заводи, към вулканите
замлъкнали в коминените кратери,
оттам по арматури се катери
и чака глас да възвести за нея,
че време е да се прости с земята
от сън възкръснала в мъглата.