автор: 0805

„Ти си моят ръб на света.” Ашкъм


Опиянен от тихите си пътешествия
(в посока на часовниковата стрелка
или обратно),
присяда в ъгълчето на съмненията,
в най-сенчестото – да отпусне
уморената си сянка.
И е достатъчно голям – с едно премигване
достига всичките ми страхове,
за да ги сгуши в топлото на устните,
в извивката, създадена
единствено
и само.
В тишината на деня му
никнат кактуси
и жадни извори,
и стогодишни спомени
по трънчетата се закачат.
Не увяхват, не умират,
не изчезват.
Защото Сме.
И свят,
и ръб,
и бездна.