автор: kasiana

Внезапно в мен на извора сълзите
смъртта на татко трайно пресуши –
завиждах в пролет ранна на лозите
и търсех спомен да ме утеши…

...........

Ветрее се над кьошка ни коùло,
живот трепти под ведрия простор…
А татко и събуденото бùло
припяват на божествен птичи хор.

...........

Невнятно как сърцето ми припомни
уханния отминал летен миг…
И бликнаха сълзù, проплака стомна,
таила с дни един болезнен миг…