Не прекалявайте, когато
с петички ритат ви за „Още!...”
Че идва Есента след Лято,
а там са все по-дълги нощи...
Че там, изплезили езика,
ще се надявате „да свърши...*,
но тя „Опитай пак!...” ще вика,
а в кръста сте „като прекършен”!
Не се надявайте тогава,
че пак – „с хоботчето… на слона”...
При слона може и да става
хоботът да му се втвърдява,
ала при вас, щом „клюмне клона”,
една възможност ви остава –
с езика... Ала без бонбона!
Това са простички заблуди.
Дали сме тъпички мъжете?
Жените – все на гръб „се трудят”,
а ний, по-умни от овцете,
помахат ли ни с нянки бели,
като хайгъри побеснели,
мечтаем как между бедрата,
да се наврем...
Напред, с главата!
...
(Дий, вольо... дий, кранто... Дий!... :))))))
Бой..Боев, 2011